2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Въпреки, че повечето хора под „маркетинг” разбират „реклама”, а в много случаи и само „комуникации в медиите”, маркетингът е преди всичко наука за пазара, която следи неговата логика и позволява на компаниите да създадат един продукт, да го позиционират ценово, дистрибутират до точките на продажба и едва след това да „рекламират” този продукт (или услуга).
Фирмите, които са представени в класификациите „маркетингова дейност” и „маркетингови проучвания”, най-често специализират в набирането и анализа на ключови данни за пазара, конкуренцията и/или потребителите и техните ценности, нагласи и очаквания…
Маркетинговите данни са както вътрешни, така и външни за фирмата. Много компании от вписаните в класификация „маркетингова дейност” предлагат именно организация и анализ на вътрешните данни (за продажби, за клиентопоток, за обем продажби на клиент, за тенденции и други). Например анализът на данните за рекламодателите в използвания от Golden Pages софтуер Microsoft CRM ясно показва, че обущарите не купуват много реклама и няма много от тях с над 50 служители
Като правило, фирмите в класификация „маркетингови проучвания” събират информация и правят препоръки за дейността на фирмите на база на външни данни. Техните проучвания варират от типично количествени изследвания до качествени изследвания, в които цифрите са по-скоро индикация, отколкото „точни данни”, но дават отговори на съвсем различни въпроси…
Типични количествени изследвания са:
- ритейл одит (retail audit), или “периодично заснемане на пазарни дялове, наличности на рафтовете и в складовете на магазините, обем продажби и цени на артикулите”
- „следене на марката” (от английски – brand tracking) – дава отговори на въпроси като: колко хора са чували за марката (подпомогната познатост – prompted brand awareness), колко хора я споменават първа сред конкурентите (спонтанна познатост – top of mind brand awareness), какво мислят за ключови нейни параметри (напр. “мисля, че Golden Pages е добро място, където фирмите да рекламират” – 56%) и др.
- пре-тестове на реклами, последваща оценка на кампании (привличане на вниманието, въвлеченост на аудиторията, запомняемост, и още хиляди възможни параметри, в зависимост от целите и вида на кампанията)
- анализ на аудиторията на една медия (92% от потребителите на Golden Pages online са над 18 годишни)…
Много изследователски въпроси обаче нямат количествен отговор. Качествените проучвания (дълбочинни интервюта, фокус групи и др.) се задълбочват в причините (мотивацията) за поведението на потребителите (как? и защо?), а не над тяхното измерване (какво, къде, кога, колко).
Често идеи и хипотези, възникнали при качествени изследвания, могат да бъдат измерени след това чрез количествени проучвания…
PS. Тази статия е написана с цел да обясни много кратко какви фирми са вписани в двете класификации в Golden Pages. Именно затова тя не е задълбочена и има за цел да бъде кратка и много лесно смилаема от неспециалисти. В крайна сметка, не Ви ли омръзва понякога от твърде професионални мнения с тежки думи, от които май и авторите нищо не разбират?
Източник: http://malakov.wordpress.com
20.10.2012 04:58